Monthly Archives: September 2014

Изх.No 019/23.09.2014 

 

До ръководствата на застрахователните компании

 

 

Наближава краят на годината и отново се заговори за увеличаване на застраховка „Гражданска отговорност“. В същото време продължаваме да сме на първо място в Европа по жертви на милион жители, следствие на пътно-транспортни произшествия.

 

Разбираме загубите, които търпите следствие на тези инциденти, но мислим, че е редно и честно да се помисли и за всички тези, които с действията си на пътя и спазването на законите и правилата показват, че дори работят за Вас, тъй като те само внасят своите вноски и по този начин работят за доброто на Вашата компания.

Ние сме на мнение, че такива шофьори трябва да получават някаква награда за доброто си поведение на пътя, защото не само не носят вреди на компанията Ви, но и с действията си пазят другите участници в движението.

 

Моля да ни отговорите, каква е причината все още да не въвеждате системата „бонус-малус“ и какво можем да направим ние като НПО, което работи за безопасността на пътя, с какво можем да помогнем, ако има някакви пречки, за да се случи това?

 

По данни на Световната банка, следствие на пътно транспортните българското общество губи средно 1,7 млрд. лв., като голяма част от тези пари ги давате точно Вие. В държавите от Западна Европа, след въвеждането на тази система са намалели инцидентите до 20 %.

В България масово се нарушават правилата, а система, като тази, която ще помогне тези нарушители да намалеят, все още не е заработила.

Нека заедно направим така, че шофьорите, нарушаващи правилата да станат по-малко! Нека намалим пътните инциденти!

 

Очакваме отговора Ви!

 

 

 

23.09.14 г.                                                                                                                             С уважение:

Гр. Бургас                                                                                                                        Михаил Попов

                                                                         Фондация „Безопасни улици от Валя“  

Мрия ДимитроваДа спрем да каним смъртта в домовете си

призова основателката на Фондация „Безопасни улици от Валя”

 

Време е съдиите да започнат да прилагат законите в пълната им сила!

 

Граничният полицай, който прегази 11-месечната Красимира трябва да понесе своето справедливо наказание, за да спре безумната война на пътя. Това заяви Мария Димитрова – майка на 12-годишната Валентина, която беше убита на пешеходна пътека преди 3 години. В интервю за „Черноморски фар” основателката на фондация „Безопасни улици от Валя” призова институциите да се обединят ръка за ръка срещу своеволията на пътя.

 

 

– Г-жо Димитрова, по ваша инициатива се промени законодателството, така че да има по-тежки присъди за убийците на пътя. Справедливи ли са те обаче?

– Не знам как точно да ви отговоря, защото съм доста ранима на тази тема. Точно аз съм потърпевшата, аз съм тази, която вече три години се опитва да живее с болката и тя ме учи как да живея. Но след всичко, което се случва около нас и което се опитахме да направим, ние почернените майки, виждаме, че няма кой знае какъв резултат. Нещата продължават да са такива каквито бяха преди три години и ние всеки ден чуваме за това, как се убиват деца на пътя. Дали на спирка, дали на тротоар или пейка. Аз смятам, че единствената помощ, която можем да получим е от прокуратурата и съда. Изцяло да се прилага законът към такива хора, които са употребили алкохол, наркотици, които не са спазили червената светлина или знака за пешеходна пътека. Наистина да бъдат много строги към тях и да прилагат закона в пълната му сила, за да има ефективни и реални присъди, за да може обществото по един или друг начин да носи строгостта на закона, за да не се поражда анархия. Защото беззаконието поражда анархия.

– Поредно нелепо убийство на пътя. Чия е вината този път?

– Чия е главната вина, може да се произнесе най-добре съдът. Но аз смятам, че този господин, който си е позволил да си подпийне и да се качи на колата, е абсолютно виновен. И след като има причинена смърт на малко дете, би трябвало да си понесе наказанието. Съдът трябва да се произнесе в името на обществото, защото не трябва да се толерират такива хора, без значение, дали алкохолната проба му е под минимума или над минимума. Факт – има ли алкохол, има ли причинена смърт, виновникът би трябвало да понесе своето наказание.

– Какво ще е справедливото наказание според вас? Очаквате ли да има ефективна присъда?

– Надявам се да има, защото има алкохол. По всичко си личи и по това, което се тиражира в медиите, че алкохолът е под минимума, но това не би трябвало да се толерира. Без значение, дали е под или над минимума, резултатът е смърт и присъдата трябва да бъде абсолютно адекватна.

– Има ли вероятност алкохолната проба да е била променена?

– Не мога нищо да ви кажа, но след като живеем в България и всеки ден гледаме безумията – нищо чудно. Надявам се всичко да бъде много честно, защото става въпрос за 11-месечно детенце. Надявам се никой да не си е позволил да направи такова нещо и вярвам в това. Каквото и да искаме да направим майките, с каквото и да искаме да се борим, след като някой си позволява подобни неща, нищо няма да постигнем. Ще продължаваме да слушаме, как този е убит тук, другият е убит там. Трябва да спрем да водим такава самостоятелна война, трябва да спрем да каним смъртта в домовете си. Още колко неща трябва да се случат, за да проумее някой и наистина да бъде честен и справедлив в името на децата?

– Вие създадохте неправителствена организация, която да се бори с агресията на пътя. Достатъчни ли са обаче вашите усилия да се справите?

– Надявам се, че са достатъчни, но на фона на това, което се случва, ние трябва да продължаваме още по-силно да се борим. Никоя от майките и никой от членовете на фондацията не е спирал да работи срещу убийствата по пътищата, но като че ли трябва и ответната страна да ни чуе. Властта, която управлява тази държава, съд и прокуратура, КАТ, полиция, всички тези институции трябва да се хванат ръка за ръка, за да има някакъв добър резултат. За да няма такива майки като мен, които сутрин и вечер палят свещички на детето си, гледат само една снимка и живеят с мисълта – как щеше да изглежда сега дъщеря ми. Някой може ли да ми отговори, някой може ли да дойде и да живее с моята мъка? Каквото и да се случи, за този отсреща всичко преминава и остава един лош сън. Всяка една майка, която е изгубила детето си на пътя, която го е пратила на училище или на урок и то никога не се връща… какво да правим ние и къде е за нас справедливостта? Кое е за мен правилното и кой ще защити моите права, това е едно от най-важните неща, които искам някой да ми отговори. Защо трябва някой да пострада и тогава да стане чудо за три дни? И после всичко си минава отново в каналния ред. Ето това ни е страшното на нас българите – че всеки прави каквото си иска. Защото беззаконието си върви из улиците, всеки казва – на мен няма да ми се случи, аз ще се отърва и ето го резултатът. Той обаче е най-страшният – смъртта.

– Убийцата на вашето дете Надя Иванова отдавна е на свобода, виждали ли сте я някъде?

– Не и дано никога да не я видя. Не мога нищо хубаво да ви кажа за тази жена, само искам да я попитам, сутрин като си отваря очите и посреща слънцето, сеща ли се какво е направила? Сеща ли се, че тя е причината за смъртта на едно 12-годишно дете? Това не е въпрос само към нея, а и към всички останали. Как живее тя, как се храни? Аз имам угризение когато седна на масата, да сложа една хапка в устата си, защото моята дъщеря я няма, а аз съм тук сама и гледам слънцето. Много хора трябва да се замислят, много хора трябва да помислят докато е време и докато животът им все още не се е преобърнал. Защото когато се преобърне всичко… Искам да ви благодаря, защото няма нищо по-хубаво някой да се сеща за децата ни, да споменава техните имена. Все пак това са децата на България, как ще ги запазим? Само ние не можем. Само майката на Ники, само майката на Дана от Раднево – не става. Всички заедно и не трябва да толерираме хора, които искат да погазят закона. Когато седнеш зад волана трябва да бъдеш отговорен, да мислиш и да не използваш колата си като вид оръжие.

Източник: в. Черноморски фар 

22 септември – Европейски ден без автомобили

 

Европейският ден без автомобили се провежда ежегодно на 22 септември. За първи път инициативта се осъществява във Франция през 1998 г. Това е международна кампания, по време на която централните зони в много градове на Европа се затварят за автомобилно движение.

Целите на кампанията са:

– Формиране на екологосъобразно мислене, а също така и начин на живот сред европейските граждани;
– Разяснителна дейност върху негативните страни на автомобилния транспорт в градски условия;
– Промоция на алтернативните начини на транспорт в големите градове, вкл. по-широкото използване на обществения транспорт;
– Демонстрация на идеята, че животът без автомобили не само е възможен, но и по приятен.
В крайна сметка кампанията “Европейски ден без автомобили” цели намаляване на шума и вредните емисии на газове във въздуха, намаляване на транспортните произшествия и пострадалите хора от това, както и подобряване на качеството на живота в големите градове.

16 – 22 септември 2014
НАШИТЕ УЛИЦИ, НАШИЯТ ИЗБОР, ЕВРОПЕЙСКА СЕДМИЦА НА МОБИЛНОСТТА

Линк към събитието във фейсбук тук. 

“Клуб на любителите колоездачи” съвместно с фондация “Безопасни улици от Валя” ви канят да се присъедините към събитията в Бургас, а именнно – на 22 септември от 9.00 часа пред Пантеона!

Програма:

– 09:00 часа – 5kmrun – 5 км. свободно, но организирано бягане за всеки желаещ без ограничение в пол и възраст (вкл. инвалиди, родители с детски колички, както и с кучета на повод)  http://www.5kmrun.bg/view-text.php?id=1529ж

– 10:00 до 11:00 часа – Обучение по БДП за най- малките гости и игри и закачки с Инспектор Хитами https://www.facebook.com/InspectorHitami?fref=ts

– 11:00 часа – Велообиколка за всички велосипедисти по улиците на Бургас  http://koloezdachi.com/

Маршрут на велообиколката:

– Старт от Пантеона – Наляво по ул. „24-и Черноморски пехотен полк“ – Ул. „Демокрация“ – Бул. „Булаир“ – Ул. „Цар Петър“ – Ул. „Хр. Ботев“ – Ул. „Цар Самуил“ – Ул. „Цар Симеон I-ви“ – ул. „Демокрация“ – ул. „24-и Черноморски пехотен полк“ – Финал пред Пантеона

Ти решаваш!

През последният месец хиляди хора по света се заляха със ледена вода в подкрепа на една кауза, която е в помощ на болните от АЛС. Това бе последвано от известни, а също така и от никому неизвестни хора в България, много от които даже и не знаят каква е тази болест. Дори тук хората вече не се заливат с вода заради АЛС, а в подкрепа на всякакви каузи, които нямат общо с идеята на ледената кофа

Аз няма да се заливам с ледена вода, а ще Ви насоча вниманието към една болест, от която все повече хора започнаха да се разболяват в България. Пострадалите от тази болест у нас всекидневно са стотици, а много от тях, дори заплащат с живота си. Знаете ли коя е тази болест? Тази болест се нарича НЕПУКИЗЪМ… В България на никой не му пука за никого и за нищо. На чиновници не им пука за проблема на хора, обърнали се към тях.  На политици не им пука за избирателите им.  На съдии не им пука за пострадали. На хората не им пука за бъдещето…  Примери много… За съжаление Българинът започва да му пука, чак, когато вече е късно. Когато самият той си изпати…

Аз ще насоча вниманието Ви към непукистите на улицата.

На никой не му пука, че не спазва правилата.  Непукисти каращи с по-висока скорост от обозначената, непукисти, паркиращи навсякъде по тротоари, пешеходни зони, пешеходни пътеки, градинки и дори инвалидни места, непукисти, каращи пияни, дрогирани или без шофьорски книжки, дори родители непукисти, които хванали детето си за ръчичка пресичат на червено или карат колата си без да са го обезопасили, а някои дори и на предната седалка.

На никой не му пука за последствията от това. А знаете ли какви са последствията?

Всеки ден, заради непукистите по улиците загиват средно по двама човека, а минимум 20 биват ранени, като много от тях остават инвалиди за цял живот. Но на кого му пука? Всеки си мисли, че това няма да опре до него, докато самият той или човек от неговото семейство не пострада. Защото статистиката настъпва към всеки. Защото непукистите в тази държава са прекалено много.

Казвам се Михаил Попов и съм от Фондация „Безопасни улици от Валя“, която беше създадена след като една непукистка уби моята племенница Валя на пешеходна пътека.

Искам да отправя едно послание към Вас и да Ви призова Да промените поведението си на улицата, като си наложите да спазвате правилата!
Направете го за себе си!
Направете го за близките си!
Направете го за децата си!

Защото повечето инциденти стават точно заради неспазващи правилата на пътя.

Аз няма да карам никого да се залива с вода и няма да моля никого да дарява някакви пари, защото това е кауза, която може да бъде доведена до успех, ако повече хора я възприемат със сърцето си. Излизам с това послание към всички хора в България и призовавам двама известни българи да ме последват с послания към хората и те, защото съм сигурен, че спазват правилата на пътя! Призовавам Рафи, който е идол на младото поколение и Кубрат Пулев, който е пример за успял с труда си човек! Когато едно такова послание бъде отправено от човек, като мен, който никой не познава, има малка вероятност да бъде чуто от много хора, но когато бъде отправено от хора като Вас, то ще достигне до всеки един българин, а ако призовете и други известни хора в България да го направят и те, със сигурност тази кауза ще успее.  

На известните хора в България не им е нужно да се заливат с вода, за да бъдат чути!

Коментари