Да спрем да каним смъртта в домовете си
призова основателката на Фондация „Безопасни улици от Валя”
Време е съдиите да започнат да прилагат законите в пълната им сила!
Граничният полицай, който прегази 11-месечната Красимира трябва да понесе своето справедливо наказание, за да спре безумната война на пътя. Това заяви Мария Димитрова – майка на 12-годишната Валентина, която беше убита на пешеходна пътека преди 3 години. В интервю за „Черноморски фар” основателката на фондация „Безопасни улици от Валя” призова институциите да се обединят ръка за ръка срещу своеволията на пътя.
– Г-жо Димитрова, по ваша инициатива се промени законодателството, така че да има по-тежки присъди за убийците на пътя. Справедливи ли са те обаче?
– Не знам как точно да ви отговоря, защото съм доста ранима на тази тема. Точно аз съм потърпевшата, аз съм тази, която вече три години се опитва да живее с болката и тя ме учи как да живея. Но след всичко, което се случва около нас и което се опитахме да направим, ние почернените майки, виждаме, че няма кой знае какъв резултат. Нещата продължават да са такива каквито бяха преди три години и ние всеки ден чуваме за това, как се убиват деца на пътя. Дали на спирка, дали на тротоар или пейка. Аз смятам, че единствената помощ, която можем да получим е от прокуратурата и съда. Изцяло да се прилага законът към такива хора, които са употребили алкохол, наркотици, които не са спазили червената светлина или знака за пешеходна пътека. Наистина да бъдат много строги към тях и да прилагат закона в пълната му сила, за да има ефективни и реални присъди, за да може обществото по един или друг начин да носи строгостта на закона, за да не се поражда анархия. Защото беззаконието поражда анархия.
– Поредно нелепо убийство на пътя. Чия е вината този път?
– Чия е главната вина, може да се произнесе най-добре съдът. Но аз смятам, че този господин, който си е позволил да си подпийне и да се качи на колата, е абсолютно виновен. И след като има причинена смърт на малко дете, би трябвало да си понесе наказанието. Съдът трябва да се произнесе в името на обществото, защото не трябва да се толерират такива хора, без значение, дали алкохолната проба му е под минимума или над минимума. Факт – има ли алкохол, има ли причинена смърт, виновникът би трябвало да понесе своето наказание.
– Какво ще е справедливото наказание според вас? Очаквате ли да има ефективна присъда?
– Надявам се да има, защото има алкохол. По всичко си личи и по това, което се тиражира в медиите, че алкохолът е под минимума, но това не би трябвало да се толерира. Без значение, дали е под или над минимума, резултатът е смърт и присъдата трябва да бъде абсолютно адекватна.
– Има ли вероятност алкохолната проба да е била променена?
– Не мога нищо да ви кажа, но след като живеем в България и всеки ден гледаме безумията – нищо чудно. Надявам се всичко да бъде много честно, защото става въпрос за 11-месечно детенце. Надявам се никой да не си е позволил да направи такова нещо и вярвам в това. Каквото и да искаме да направим майките, с каквото и да искаме да се борим, след като някой си позволява подобни неща, нищо няма да постигнем. Ще продължаваме да слушаме, как този е убит тук, другият е убит там. Трябва да спрем да водим такава самостоятелна война, трябва да спрем да каним смъртта в домовете си. Още колко неща трябва да се случат, за да проумее някой и наистина да бъде честен и справедлив в името на децата?
– Вие създадохте неправителствена организация, която да се бори с агресията на пътя. Достатъчни ли са обаче вашите усилия да се справите?
– Надявам се, че са достатъчни, но на фона на това, което се случва, ние трябва да продължаваме още по-силно да се борим. Никоя от майките и никой от членовете на фондацията не е спирал да работи срещу убийствата по пътищата, но като че ли трябва и ответната страна да ни чуе. Властта, която управлява тази държава, съд и прокуратура, КАТ, полиция, всички тези институции трябва да се хванат ръка за ръка, за да има някакъв добър резултат. За да няма такива майки като мен, които сутрин и вечер палят свещички на детето си, гледат само една снимка и живеят с мисълта – как щеше да изглежда сега дъщеря ми. Някой може ли да ми отговори, някой може ли да дойде и да живее с моята мъка? Каквото и да се случи, за този отсреща всичко преминава и остава един лош сън. Всяка една майка, която е изгубила детето си на пътя, която го е пратила на училище или на урок и то никога не се връща… какво да правим ние и къде е за нас справедливостта? Кое е за мен правилното и кой ще защити моите права, това е едно от най-важните неща, които искам някой да ми отговори. Защо трябва някой да пострада и тогава да стане чудо за три дни? И после всичко си минава отново в каналния ред. Ето това ни е страшното на нас българите – че всеки прави каквото си иска. Защото беззаконието си върви из улиците, всеки казва – на мен няма да ми се случи, аз ще се отърва и ето го резултатът. Той обаче е най-страшният – смъртта.
– Убийцата на вашето дете Надя Иванова отдавна е на свобода, виждали ли сте я някъде?
– Не и дано никога да не я видя. Не мога нищо хубаво да ви кажа за тази жена, само искам да я попитам, сутрин като си отваря очите и посреща слънцето, сеща ли се какво е направила? Сеща ли се, че тя е причината за смъртта на едно 12-годишно дете? Това не е въпрос само към нея, а и към всички останали. Как живее тя, как се храни? Аз имам угризение когато седна на масата, да сложа една хапка в устата си, защото моята дъщеря я няма, а аз съм тук сама и гледам слънцето. Много хора трябва да се замислят, много хора трябва да помислят докато е време и докато животът им все още не се е преобърнал. Защото когато се преобърне всичко… Искам да ви благодаря, защото няма нищо по-хубаво някой да се сеща за децата ни, да споменава техните имена. Все пак това са децата на България, как ще ги запазим? Само ние не можем. Само майката на Ники, само майката на Дана от Раднево – не става. Всички заедно и не трябва да толерираме хора, които искат да погазят закона. Когато седнеш зад волана трябва да бъдеш отговорен, да мислиш и да не използваш колата си като вид оръжие.
Източник: в. Черноморски фар